291. ЛЮБИЛИ СЕ ЙОВАН И РАДА

Том VІ: Любовни песни

Либили се Йован и Рада
от малки дор до големи.
Като големи станали,
тия на хоро отишли
на ден ми на Димитровден,
тия наедно играли.
Техните стари майчици,
тия наедно седеха,
едни си думи думаха,
та ги роднина вадеха.
Йовановата майчица,
тя си за друга запрати,
за друга от друго село,
и нези Рада думали,
и тя Радина роднина;
щом прати, и го углави.
Рада от жалби, от тъги
земала търпан на рамо
и си във гора йотиде.
Три дни из гора одила,
три кола драка насякла,
натвари, та ги претури,
че си драката запали
от четирите кюшета.
Земала тънки дарове,
че ги в огньове фърлила
и на дарове думаше:
- Дарове, тънки дарове,
горете, да изгорите,*
кога не сте се дарили
по Иванови роднини!
Де да е Иван да дойде,
да думам, да се надумам,
да гледам, да се нагледам!
Де стоя Господ та слуша!
Ето де Иван че иде,
отдалек иде и вика,
отблизо иде и вика:
- Любе Радо ле, Радо ле,
недей се сърди на мене,
сърди се, Радо, майка си,
майка си, още майка ми:
те са наедно седели,
едни си думи думали,
та ни роднини вадили.
Таз неделя е сватбата,
ти стани рано в неделя,
йотземи бели бакъри,
та че за вода да идеш.
Ти чакай, Радо, ти чакай,
когато сватба минава,
на сички пътя ке чакаш,
на зетя и на невеста -
на теф им пътя ке земеш,
ти ке се с душа разделиш.
Па я ке река, Радо ле:
- Я дайте влашко ножленце,
да си ябълка разрежа,
да си устата разблажа.
Аз ке се в сърце забуча,
че ке извикам, Радо ле:
- Попове и граматици,
венчайте булче с деверче,
па нази с Рада мъртвило
двама наедно турете!
Копали гробье дълбоки,
делали нови носила,
двама ги в едно турили.
Радина макя душманка,
тя зима та ги разкопа,
разкопа, та ги закопа -
едина отгор селото,
другия отдол селото.
Дор две са лози пуснали,
та се над село увили.
Радина макя душманка,
тя зима та ги разкълца,
дор два ги огня наклала,
дор две са искри фръкнали,
два се гълъба станали,
че са в морето фръкнали
и на гемия кацнали,
на гемиджийче думаа:
- Гемиджи, наше селенче,
бре много здраве да носиш
Радина макя душманка.
Да н' мисли, че ни раздели,
па ний сме двама наедно!
Като си дума издума,
дор две са дзвезди станали
и са в небеса фръкнали.

Съставителите (Осинин и Бурин) отбелязват към песента: "След "дарове, тънки дарове, / горете да изгорите" в първозаписа са неуместно вмъкнати стиховете: "огъня гори и гасне, / севдата гори, не гасне".

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.