|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
279. ЛЮБИЛИ СА СЕ, ЛЮБИЛИ
Том VІ: Любовни песни
Любили са се, любили
Иван и Митра двамата, (2)
от малки, та до големи.
Я га големи станали,
проводи Иван за Митра,
я пък майка му за друга,
за друга от друга махла,
и тя Митрина роднина,
Митри стрикова дъщеря.
Де й чула Митра, разбрала,
тя стана рано в неделя,
та се премени, пребели,
обзе копачът на рамо
и кошничката на раки,
отиде билье да копа,
омайно билье, разделно.
Накопа и върнала се,
в ново го гърне сварила,
че му чорбата изпила.
Тя се на Бога помоли:
- Боже ле, миленки Боже,
ела ми, Боже, помогни,
с Ивана да се срешнеме,
с Ивана, главеникот ми;
да думам, да се надумам,
да гледам, да се нагледам
и да го Ивана попитам:
- Зе ли си булка хубава,
хубава булка бойлийка,
бойлийка и кайфетлийка;
ходи ли моя ситен ход,
носи ли мойта премяна,
дума ли моята дума...
Де стоял Господ, та слушал,
та се с Ивана срещнаха;
дума си не продумали,
в очи се не погледнали.*
Митра Иваном запита:
- Любе Иване, Иване,
зе ли си булка хубава,
хубава булка бойлийка,
ходи ли моят ситен ход,
носи ли мойта премяна,
дума ли моята дума?
Иван на Митра думаше:
- Зех си, Митро ле, я булка,
ма не е, Митро, бойлийка,
бойлийка, ни кайфетлийка!
Малко Търново; хороводна - есенно време (Стоин-ИЗТр., № 1422 -
"Биле разделно").
Съставителите на тома (Осинин и Бурин) отбелязват: "Песента
завършва с повторение на думите, които Митра се кани да каже на Иван. Изоставихме
го, понеже нищо ново не допринася, а разваля стегнатата иначе песен." Тук
допълваме песента от знака (*) насетне според оригинала. (бел. ред., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.
|