264. СИНО ЛЬО, СИНО СТОЯНЕ

Том VІ: Любовни песни

- Сино льо, сино Стояие,
що ти е конче мършево,
мършево още калено,
дали го зоба не зобйш,
или го вода не поиш?
- Поя го, майко, зобя го
делиболска желта пченица,
вода го поя, майчо льо,
станймашка бьела ракия.
Мале ле ти Стоянова,
дал не си още разбрала,
че аз съм мома загалил
дор пазаржитска девойка.
Я га слънцето зайдува,
я си дукеня затварям
и си кончето възседвам,
та на Пазарджик отивам,
на пазаржитски попрелки.
Седам ми, мамо, не млого -
дорде петлите дваж пеят,
дваж пеят и триж повторят,
я си кончето възседвам.
Зора се пуква, съмнува,
я си във село доадам.
Дорде слънцето изгрее,
я си дукянче отварям,
комшии да се не сятат,
комшии и чорбаджии.
Затова е конче калено,
калено още мършево.
- Сино льо, сино Стояне,
га си я, сино, бендйсал,
оти я, сино, не земеш,
за снаха да я доведеш?
- Млого е, мале, маленка,
маленка и глупавенка,
не може къща да върти,
не може деца да гледа.
- И пиленцето е мальенко,
само си вие гнездото,
само си пили пилците.
Земи я, сино, за снаха,
за снаха, за млада булка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.