|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
254. ЛИБИХ ЛИБЕ, ЛИБИХ ЛИБЕ
Том VІ: Любовни песни
Либих либе, либих либе
от манинко до големо,
дойде време за женитба,
стана либе разболе се.
Засакало жълта дунхя,
жълта дункя, бело грозге.
Я отидох на лозето,
гижа има, грозге нема,
я отидох на дървото,
дърво има, дуня нема.
Узех коня под кирию,
та отидох на Софйю,
да си купим жълта дункя,
жълта дункя, бело грозге.
Па се върну наназаде.
Айде, айде до под село -
срешнах либе на носилки.
- Двеста давам, остайте го,
триста давам, отвийте го,
да му видим бело лице,
да му видим тънка снага,
да му видим руса коса.
Бело лице - черна земля,
тънка снага - суо дърво,
руса коса - паучйна.
Праужда, Белоградчишко (Стоин-ТВ, № 2584 - "Умряло либе").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.
|