Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
230. ВЕСДЕН СУМ ШЕТАЛ НИЗ ГОРА, ЛЕЛЕ
Том VІ: Любовни песни
Весден сум шетал низ гора, леле,
нишчо сум мера не смерил,
нишчо сум стрекя сострело.
Стрете се лепо девойче -
за зелен явор вързано
со цървенине ременя.
Девойче шчо ми велеше:
- Хай гиди лудо и младо!
Кой ке ме мене сотрешит,
со рака да ме не ватит,
со нога да ме не сгазит,
со йоко да н' се опулит!
Лудо си вера додържа,
девойче ми го сотреса
от зелен явор вързано -
со рака ми го не вати,
со нога ми го не сгазе,
с' йоко ми го н' опули.
Девойче шчо му велеше:
- Хай гиди лудо и младо!
Та шчо си вера додържа,
та шчо си вера имало!
Охридско (Шапкарев 3, № 905 - "Девойче за явор вързано и
момче").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.
|