219. ЗААРИНО МОРИ, МАЛАЙ МОМЕ

Том VІ: Любовни песни

Заарино мори, малай моме!
Заарина ув градина,
ув градина веза визе,
веза визе, песна пее
и на песна наречова:
- Блазе, блазе, кой ме има,
тежко, горко, кой ме гледа!
На плет стои лудо-младо,
та й слуша сборовете
и на Заарина говореше:
- Заарино, малай моме,
закопчай си пительките,
пительките на илеко,
и си връзи алтънито,
алтънито на грълото,
да се гръло ни билее,
да ми душа ни припада.
Я Зара му говореше:
- Прейди, лудо, закопчай ги,
и ми връзи алтънито,
алтънито на грълото
да ти душа ни припада.
Я лудо й говореше:
- Заарино, малай моме,
да бех вода, притекал бих,
да бех змия, прилазил бих,
да бех пиле, прилитнал бих,
ама си сам пусти човек,
та ни мога що да чина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.