|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
218. ЗААРИНА СЕДЕ У ГРАДИНА
Том VІ: Любовни песни
Заарина седе у градина,
у градина под трендафиль
и пред неа шарен гергеф;
на гергефо тенко кърпче,
у кърпчето златна игла,
на иглата сърма конец.
Сваз ден седе, сваз ден пее:
- Блазе, блазе кой ме има,
ошч' по-блазе кой ме земе;
тежко, тежко кой ме гледа,
кой ме гледа низ плетове!
Баре да сме надалеко,
а ниа сме тука близо;
дзид ни деле дворовето,
сламка деле постелите;
сва нокь седе, сва нокь мисле,
сва нокь мисле и тугува
и сва нокь си лудо плаче,
фульджан съзи изронува,
тънко къпче измокрува,
на гради го изсушува!
Щипско - Кочанско (Шапкарев 3, № 986 - "Захарина").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.
|