184. ЩО СТОИШ, ЛЮБЕ, ЩО ГЛЕДАШ

Том VІ: Любовни песни

- Що стоиш, любе, що гледаш,
на мене ли се надяваш?
Аз да те, любе, поканя,
до мене, любе, да седниш,
до мое ляво коляно,
до мойта хурка писана,
под моя къжал на сянка?
Не ще те, любе, поканя,
до мене, любе, да седиш.
Майка ти мене не щяла,
майка ти, любе, сестра ти,
сестра ти, още буля ти.
- Не слушай, любе, хората,
майка ми стара, изумяла,
буля ми людска дъщеря,
сестра ми малка, глупава.
Не слушай, любе, хората,
хората и комшиите,
хората яд ги на нази,
че любя любе хубаво.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.