|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
18. НАРЕКАХ СА, МАМО, И ЗАРЕКАХ
Том VІ: Любовни песни
Нареках са, мамо, и зареках,
да не ходя у Станкини;
мина двання, мина триння -
стори ми са три години.
Снощи ида от лозето,
че минавам край Станкини,
край Станкини равни двори.
Бяла Станка двор помела,
двор помела, смет фърлила,
че й легнала в градинчица,
в градинчица под дюлчица;
покрила са й с ален чумбер,
попадало й бяло цвете,
бяло цвете абълчово.
Бяла Станка дваж по-бяла,
дваж по-бяла от цветето,
триж червена от чумберя.
Ямболско, зап. в Бесарабия (Янков, № 177).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.
|