176. РАНО РАНИЛА ДРАГАНКА

Том VІ: Любовни песни

Рано ранила Драганка
на бели Дунав за вода.
На мермер камък стъпила,
с бистра се вода измила,
с бела се кърпа изтрила,
на Дунава си говори:
- Дунаве, бели Дунаве,
я че ви нещо попитам,
та право да ми кажете:
като сте тука ден и нощ,
колко се гемии минали,
откак се петли дваж пели,
дваж пели и потрекили?
Дунав си нищо не дума.
Драганка Дунав проклела:
- Дунаве, бели Дунаве,
запустели ти бродове,
пресъхнали ти вирове!
Дунав Драгани продума:
- Любе Драгано, Драгано,
като ме питаш, да кажем,
колко гемии минаха:
дорде петлите дваж пели,
дваж пели и потрекили
девет гемии минали.
Най-напред мина млад Стоян
нова му беше гемия,
бело му беше ветрило,
с тънка цафара свиреше,
като свиреше думаше:
- Любе Драгано, Драгано,
къде си, любе, да видиш,
да видиш, любе, да идеш
със тия нови гемии
из тихи бели Дунави!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.