|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
175. ДУНАВЕ, БЕЛИ НЕ БЕЛИ
Том VІ: Любовни песни
- Дунаве бели, не бели,
кайно течете, Дунаве,
надол, нагоре, Дунаве,
дъл не видехте, Дунаве,
моето либе да мине,
моето либе Стояна?
- Видях го, Радке, видях го,
гат' беха петли триж пели,
триж пели и повторили,
три са гемийки минали;
най-напрешната гемийка,
бре млад я Стоян водеше,
той на одърче седеше,
медно кавалче свиреше,
през кавал дума думаше,
думаше и казуваше:
- Радке ле, забрави ли ме,
Радке ле, преболе ли ме?
- Стояне, забрави ще те,
га си морето изсъхне,
една вратичка остане,
колкото юнак да мине.
Стояне, преболе ще те,
яга гората изсъхне,
една вейчица остане,
колкото юнак да седне,
да седне, да си почине.
Манастир, Гюмюрджинско, зап. в Созопол; великденска - хороводна
(Стоин-ИЗТр., № 1398 - "Кога ще го забрави?"); съставителите (Осинин
и Бурин) отбелязват: "преболе" в първозаписа е "пребули",
"една вратичка"- "ина вратичка".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.
|