|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
156. ОЙ ТРАВИЦЕ, СИТНА ТРАВО
Том VІ: Любовни песни
- Ой травице, ситна траво,
що си поле обсипала,
прикрила си сето поле,
само мало останало,
дека расте божур цвеке,
и край него бела ружа.
Божур ружи сбореваше:
- Ой ружице, бела ружо,
а да ми е твойо мирис,
я би много бил по-убав,
та вил би се и превивал
о момина тънка става
како свила препредена
о вратеио позлатено!
Отказува бела ружа.
- Ой божуре, мило цвеке,
да е мене я да имам
твое руйно руменило,
све бих цвеке примамила,
и най-више мой божура,
цвеке рано най-хубаво!
Софийско (Славейков, Книга на песните, 1941 г., № 15).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.
|