148. КАНИ СЕ СЕЛО ДА БЯГА

Том VІ: Любовни песни

Кани се село да бяга
от турци, от еничери;
кой горе бяга, кой доле,
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
ти кажи, либе, на ваште,
пък аз да кажа на наште:
па едно село да идем,
та двама да се земеме.
Време за сговор не трая -
Стоянов баща побягна
в голямо село Борован;
Петканин баща побягна
в голямо село Кремена.
Възкачил се е млад Стоян
на Боровански могили,
сиво си стадо пасеше,
с меден си кавал свиреше,
кавал му дума, говори:
- Сечко-месечко, мил братец,
ти като грееш високо,
високо и нашироко,
видиш ли село Кремена,
видиш ли либе Петкана,
ходи ли, както ходеше,
носи ли, както носеше,
пее ли, както пееше,
спрмина ли ме в песните?
Месечко дума Стояну:
- Стойене, млада гидкйо,
ази си грея високо
и видя село Кремена,
и видя либе Петкана -
ходи си, както ходеше,
носи си, както носеше,
пее си, както пееше,
ала чернее за тебе,
каквото и ти за нея.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.