|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
141. ДЕВОЙЧЕ, МОМЕ ЛЕ, ДЕВОЙЧЕ
Том VІ: Любовни песни
Девойче, моме ле, девойче,
девойче, жива ле раздело,
ка щем са ние ле разделим?
На сърце ми си легналу
като две могли ле на поле,
като две звезди ле на небо.
Девойче, моме ле, девойче,
излези вонка на дворе,
да думам, да се ле надумам,
да гледам, да се ле нагледам,
че ще далеко ле да ида,
та много малко ле ще сегя -
ду дванаесе месеца,
ду тринаесе ле години.
Баня, Чепинско (СбНУ 2, с. 37, № 1; =БНТ 6, с. 159).
Съставителите (Осинин и Бурин) отбелязват: "Песента завършва
със следните стихове:
"та враня коня да яхам,
на жолти зенгии ще стопам,
на синьо седло ще сегя,
та първо либе след мене,
па малко дете пред мене."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.
|