139. КЪЛНИ, МАЙЧО ЛЬО, КОГО КЪЛНЕШ

Том VІ: Любовни песни

- Кълни, майчо льо, кого кълнеш,
яла мене недей кълна,
че ми й мома в сърце влягла.
Тази мома не е сама,
тя ми й мене билки дала,
билки, майчо льо, запоилки,
от Цариград донесени,
през бял Дунав пренесени,
в градинчица разсадени,
в градинчица под дюлчица.
Край корена река тече,
река тече, стадо влече,
край стадото вакъл овчар;
вакъл овчар е кавал свири,
каваля му отговаря:
- Чуйте мало и голямо,
как е мома пристанала,
среди пладня от хорото,
оставила болна майка,
болна майка, болен баща,
девет братя в синджир лежат,
в синджир лежат, ханджар точат!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.