136. СКАРАЛЕ МИ СЕ СНАХА И ЗОЛВА

Том VІ: Любовни песни

Скарале ми се снаха и золва.
Снахата вика: "Аз сум по-арна".
Золвата вика: "Аз сум по-арна".
Па си станале, та ке си идат,
та ке си идат. да си се, судат.
У срекя им иде младо йеврейче.
- Къде кь' идете, снаха и золва?
- Бре варе, варе, младо йеврейче!
Ниа кь' идеме да се судиме:
снаха ми вика: "Аз сум по-арна",
золвата вика: "Аз сум по-арна.
Па им говоре младо йеврейче:
- Върнете ми се снаха и золва,
върнете ми се, аз ке в, е судам:
невеста ми йе есенска слана,
що ке ослане, се ке изгоре.
Девойче ми йе пролетцка роса,
що ке наросе, се ке порасне!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.