|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
135. ГЮЛ ДЕВОЙЧЕ ПОД ГЮЛУМ ЛЕГНАЛО
Том VІ: Любовни песни
Гюл девойче под гюлум легнало,
гюл се рони по девойче пада.
Гюлината макя говореше:
- Стани, Гюло, дано не станала,
гюл се рони, та ке те убие.
- Нека пада, нека ме убие,
млад ме иска, на стар ме давате.
- Вземи, Гюло, бе стариго войно,
стар йе войно фного чорбаджиа,
ке си пиеш вино на душега.
- Ой ле, мамо, ой ле стара мамо,
по ке пиа студена водица,
по ке взема бре младиго войно.
Стар йе войно дърво яворово:
сънце грее - дърво явор сахне,
ветер дуе - дърво явор крати,
роса рсси - дърво явор гние.
Млад йе войно ружица в градина:
роса роси - ружица си папи,
сънце грее - ружица си цъфти,
ветер дуе - ружица развева.
Банско (СбНУ 48, с. 141, № 232).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.
|