131. БАЮВА РАДО, БАЮВА

Том VІ: Любовни песни

- Баюва Радо, баюва,
баю та знае манинка, (2)
а ти си либе либила.
- Байо Йоване, Йоване,
как може дърво без сенкя, (2)
та язе, байо, без либе;
байо Йоване, Йоване,
как може река без песък,
та язе, байо, без либе?
- Баюва Радо, баюва,
нещо ще да те попитам -
до три си китки китила,
до три си вери либила,
кажи ми, Радо, байова,
на какво, Радо, мерише (2)
от трите вери сека една?
- Байо ле, байо Йоване,
българска душа мерише (2)
на зелен кръстат босилек,
турската душа мерише
на кал и паяжина,
еврейска душа мерише
на зърно карамфилово.

Съставителите на тома (Осинин и Бурин) са съкратили песента със следния аргумент: "Това бисерче на проста мъдрост в записа е затрупано и загрозвано със следните стихове, пренесени от друг мотив" (остатъка от песента е даден в бележката). В това издание песента се публикува цялата, а за сравнение се предлага съкратения текст в БНТ 6, с. 152:
- Баюва Радо, баюва,
баю та знае манинка,
а ти си либе либила.
- Баю Йоване, Йоване,
как може дърво без сенкя,
как може река без песък,
та язе, байо, без либе?
(бел. ред., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.