|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
104. ПРОЧУЛА СИ СА, СТОЯНО, СТОЯНКЕ
Том VІ: Любовни песни
Прочула си са Стояно, Стоянке,
че тънко придеш, сякнато тъчеш,
и като тъчеш, хубаво пееш,
като запееш, гласъ ти се сбива,
гласъ ти се сбива чак на наша нива,
сърпа си захвърлям, снопа си оставям,
тебе да послушам каква песен пееш,
каква песен пееш, какви думи думаш.
Мари, отде та зачу овчар от планина,
че помами овчар сиво стадо,
че отиде на студен бистър кладенец,
ах, дано завари хубава Стоянка,
ах, не си завари хубава Стоянка,
ах, най си завари Стоенина мама,
ах, отговаря овчар на мама й:
- Ах, ой та тебе, Стоенкина мама,
защо не дойде хубава Стоянка
да си налее студена вода и
да накичи китка зелена?
Че ази имах думи да й думам.
Кипилово, Еленско (Стоин-ССБ, № 1745).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.
|