59. БОЖА МАЙКА ДАРЯВА МОМА

Том V: Обредни песни

Станянине, господине!
Говореа коледжани:
- Чурбавичке, малка моме,
кой ти уши той кошулке,
дур шарена, дур писана,
дур на игла изнесена?
Дали ти е майка шила,
дали ти я снаха шила,
дали ти я сестра шила,
или си я сама шила,
или ти е дар дарена?
Чорбавичка отговара:
- Фала вие, коледжане,
що питате да ви кажем:
нито ми я мама уши,
нито ми я снаха уши,
нито ми я сестра уши,
нито съм я сама шила;
нело ми е дар дарена.
Ка се роди Млада Бога,
Млада Бога и Божича,
та каниа моя майкя,
та отиде моя майкя,
мама ойде със погача,
със погача повойница,
и я ойдох със майкя ми;
завика се Млада Бога,
я залюлях Млада Бога,
злюлях го, запеях му:
- Нуни, нуни, Млада Бога,
Млада Бога и Божича!.
Смилило се Божа майкя,
та ме дари той кошулкя,
дур шарена, дур писана,
дур на игла изнесена,
даде ми я Божа майкя!
Станянине, господине!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.