57. БОЖА МАЙКА И ЧУДНО ДЪРВО - 1

Том V: Обредни песни

Зауспала Божа майкя
стреди църкви на престола,
зауспала, задремала,
задремала, сън гледала:
че израсло чудно дърво,
чудно дърво позлатено,
дебелта му позлатена,
сълпето му посребрено,
шумата му на наладнала.
Па се сепна, събуди се,
па си пита Млада Бога:
- Леле Боже, мили Боже,
ка зауспах стреди църкве,
ка зауспах, та задремах,
ка задремах и сън гледах -
че израсте чудно дърво,
че израсте стреде църква,
стреде църква, на престола,
чудно дърво позлатено,
дебелта му позлатена,
сълпето му посребрено,
шумата му на наладнала.
Отговаря самси Господ:
- Леле мале, стара мале,
и това ли ош да ти кажем?
Що е дърво позлатено,
да това е самси Господ;
що е сълпе посребрено,
да това е ангелете,
ангелете, мои слуги;
що е шума налагнала,
да това са се дечица,
се дечица млечничета,
праведетни и безгрешни,
та се върта окол Бога,
като дзвезда окол месец.
Станянине, господине!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.