47. КРЪЩЕНЕ НА МЛАДА БОГА - 2

Том V: Обредни песни

Станенине, господине!
Замъчи се Божа макя
от Игната до Божича,
та се роди Млада Бога.
Па запретна свилни скути,
та си взе Млада Бога,
па се шетна низ Юрдана,
низ Юрдана, воз Юрдана,
та се сресна свети Иван
и му тиом ютговаря:
- Добра среща, свети Йован!
Тебе среснах, тебе стигнах,
ти че кръстиш Млада Бога!
Послуша я сжети Йован,
запретнал е свилни скути,
та си зема Млада Бога,
Млада Бога лева ръка,
десна ръка стрък босильок.
Свети Йован ютговаря:
- Постой, горо, постой, водо,
да си кръстим Млада Бога!
Що е чуло, все станало,
едно дърво не дочуло,
не дочуло, не станало,
това дърво трепетлика.
Проклел го е свети Йован:
- Хей ти, дърво трепешливо,
да си растеш по зли места,
по зли места усояти,
да не станеш и сас ветар,
и сас ветар и без ветар.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.