295. СВЕТИ ГЕОРГИ И ПОСЕВИТЕ

Том V: Обредни песни

Свети Гьорги коня кове
се от сребро и от злато,
гривата му обнизана
сребро, злато, безцен камен.
Па си стана свети Гьоргия,
та си яхна врана коня,
да си обиде синоро.
Си се жита преклонили -
ръжевете до колена,
пченицата дор доземи.
Свети Гьоргия говореше:
- Пченичице,белнице,
тизека, моме, най-требеш,
във църква че те уносат,
летургия че те служат.
Гиди жито овесово,
току стои, та трепери.
Свети Гьоргия отува си,
отува си, весел ойде,
отаде си, сръден иде,
ем си иде, ем си клъне:
- Леле, Боже, мили Боже,
в църква овес не пращайте,
коливо го не турайте,
в летургия не турайте,
на свинете го давайте;
нека стои да трепери,
от земи да си закласи! -
Па си стана свети Гьоргия,
та си ойде у планина.
Си се дръвя поклония;
гиди дръво трепетлика,
се да стоиш, да трепериш,
нищо тизе да не родиш,
нищо от теб да не яде,
нито овци, нито кози!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.