239. НАСЪН МУ Е МОМА ДОШЛА

Том V: Обредни песни

Заспало е лудо-младо
у градина под малина,
насон му е мома дошла,
на рака му полегнала.
Събуди се лудо-младо -
н’има мома, н’има врага!
Вади ножа да се боде.
Согледа го мила маикя:
- Не мой, сине, не мой мамин,
що ке тизе това правиш?
Ене мома у градина,
дека седи, та си везе,
та си везе свилен ракав!
Па си стана лудо-младо,
та се фана за два колца,
та прерипи до три плота,
та си ойде у градина,
у градина при момата.
Па я фана за ръчица,
отведе я при майка си.
- На ти, мале бре, отмена,
на менека бел премена
и на тата студна вода!
- Благослови, лудо-младо.
- Да сте живи, лазарици.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.