236. ЛУДО-МЛАДО И СИВО ПИЛЕ

Том V: Обредни песни

Лудо-младо коня стега,
да си иде на манастир,
на манастир светогорски;
да си кара бела свила,
бела свила и червена,
синя бледа богасия;
и да кара девет маски,
девет маски сас имане,
десетата ситни, дребни.
Па си тръгна низ друмове,
низ друмове, низ широки,
та отиде в пуста гора,
в пуста гора у осое.
У гората пиле пее.
Лудо-младо коня сапре,
да постои, да послуша,
като пее, какво дума.
Постояло мало-млогу,
мало-млогу, такмо три дни,
такмо три дни и три нощи.
Проговори добра коня:
- Фала тебе, лудо-младо,
лудо-младо чорбаджио,
чорбаджио, аджамио,
стига стоя, стига слуша,
стая три дни, как стоиме.
Мои нозе дървя ли са?
Очите ми звезди ли са?
Сърцето ми камик ли е?
Моя душа магла ли е?
Леле варай, лудо-младо,
я си бръкни у товаре,
та извади ситна свила,
уплете я танка мрежа
та замрежи гаста гората
и улови сиво пиле. -
Не е било сиво пиле,
най е било малка мома!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.