162. МОМА ПРЕЗ ДУНАВ

Том V: Обредни песни

За зло ми дошла сирница,
сирница с ойдалалия,
Великден с празна неделя,
Гьоргевден с Полеремия,
Никулден със Еремия,
Спасовден с Атанасовден.
Тръгнале ми са момите
на лук, на зелен киселък.
И Рада плаче да иде.
Майка си Рада не пуща
на лук, на зелен киселък,
от тизи черни цигане,
от поповите синове.
Рада си майци думаше:
- Пусти ме, мале, пусти ме,
на лук, на зелен киселък,
Иван е на воденица,
да меле бела пченица,
Грозю е на бело грозде.
Рада майка си не слуша,
еми с момите отиде
на лук, на зелен киселък.
Като натата минаа,
Дунав по суо минаа,
като назад се върнали,
и Дунав равен с брегове.
Избра се Иван преводач,
преводач Иван, преплувач.
Сичките моми преведе,
току ми Рада остави.
Па се назади повърна,
та па на Рада говори:
- Иван ли ще да те води,
ил Дунав ще да те носи?
Рада му отговаряше:
- Не ща Иван да ме води,
искам Дунав да ме носи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.