112. ЛУДО-МЛАДО НА ХОРОТО

Том V: Обредни песни

Изяздил ми млад неженет,
изяздил ми враня коня,
по планини, по рудини,
па разгледа горе, доле,
горе, доле, Цибро поле.
Там согледа до три хора,
зави коня, ойде на хоро,
та постоя, та погледа.
Не хареса това хоро,
бутна коня, ойде друго.
Не хареса друго хоро,
бутна коня, ойде трекьо,
и там стоя, и там гледа.
Кон му цвили, отговаря:
- Фала тебе, млад харенет,
доста стоя, доста гледа,
мои нозе дървя не са,
моя снага камик не е,
мои очи дзвезди не са,
моя душа магла не е!
Доста стоя, доста гледа,
хе момата у хорото,
у хорото, на танецо,
слезни коня, поби копье,
поби копье неносено,
вържи коня неяхана,
па се фани до момата,
построши я, посломи я
като вейкя бел босильок,
като ветар буйно жито!
Послушал е млад неженет,
поби копье неносено,
върза коня неяхана,
па се фана у хорото,
у хорото мома Милка,
та я строши, та я сломи
като смида паламида,
като ветар буйно жито,
като вейкя бел босильок.
А она му отговаря:
- Мируй, варуй, чуж юначе,
хе то брат ми, дека гледа,
над менека главя върти,
а над тебе сабля върти!
А он си ютговаря:
- Фала тебе, мома Милко,
ако върти, нека върти,
ако тегли, нека тегли -
ти си моя, па си моя!
Па я качи на конята,
бутна коня, занесе я.
Станянине, господине!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.