107. МОМА И СЛЪНЦЕ СЕ НАДГРЯВАТ

Том V: Обредни песни

Пофали са, коладе, коладе ле,
момина мама,
снощи вечер на кладенци,
пред момите, пред момците:
- Аз си имам малка мома,
малка мома хубавица,
по си грее от слънцето!
Как е зачуло ясно слънце,
отговара ясно слънце:
- Ой та тебе, момина мамо,
изведи си малка мома,
изведи я, доведи я,
да се фанем, обзаложим,
обзаложим голям залог,
да се грейме, надгряваме:
'ко надгрее малка мома,
да ми земе врано конче;
'ко надгрея малка мома,
'ко надгрея, ша я зема!
Извела я й момина мама,
фанали са да се греят,
греяли са, надгрявали,
ясно слънце огреяло й
редом света, редом гора.
Малка мома не можала,
не можала да си огрей.
Лице й са белееше,
белееше като пряспа,
като пряспа край плетища,
косата й като ихла,
като ихла на планина.
Надгряло е ясно слънце.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.