102. МОМА И ВИТА ЕЛА

Том V: Обредни песни

Станянине, господине!
Прошетна се малка мома
от елата до чешмата;
па се върна от чешмата,
та си ойде код елата,
па на ела отговара:
- Ей ти, ело, вита ело,
що си тизе посахнала,
посахнала, повехнала?
Вита ела отговара:
- Какво язе да не сахна?
Змей ми лежи на коренье,
паун мати у връшьето,
змей се фали да му пали,
да му пали вито грездо,
я паун му отговара:
- Не пали ми вито гнездо,
на д'идеме на чешмата,
ти да рониш бел маргарит,
я да рона ситни перя,
ситни перя пауневи,
да излезнат малки моми,
малки моми и невести,
да видиме що ке сбират:
дал ке сбират бел маргарит,
ил ке сбират ситни перя,
ситни перя пауневи?
Станянине, господине!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2004
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. V. Обредни песни. Съст. М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. София, 1962.