81. КРАЛИ МАРКО И МОРСКА ЛАМЯ

Том ІV: Митически песни

Повали се тая кучка ламя,
повали се от длабоко море,
во широконо Солунско поле,
да ми одит во Маркойте кули,
да поголтнит Марку мажко дете!
Я дочула Ерина самовила,
самовила, Марко йе посестрима,
та ми ошла Марку му казала.
Велит Марко младе Маркоице:
- Изкапи ми мое мажко дете,
повий ми го в свилени пелени,
повий ми го во лулки стребрени
и со повой позлатени;
ке го водам на шетанье!
И влези си в долга конюшница,
извади ми моята сейсана,
стегни ми я со девет иопрадзи.
Си отиде млада Маркоица,
си отиде в долга конюшница,
ми изведе негоа сейсана,
я напри, добро я оружа
и му кладе белйон шатор,
бели шатор и остра сабиа,
остра сабиа, жолта боздогана.
В скут му даде свойе мажко дете
с лулки стребрени, повой позлатени.
И отиде Марко во гора зглена,
во гора зелена, во темна клисура;
и си разви белана шатера,
та си кладе своие мажко дете.
Си поведе хърти и загари;
си поведе соколи, лахури,
киниса Марко во гора зелена
да си вакят диви дихании.
Лов улоиа, а дете заборай!
Ми излегла ветерна ламиа
от длабоко море во Солунско поле,
му голтнала дете от шатора.
Тогай Марко текна за детето!
Ка отиде, дете да си видит,
си ми найде саде празни крошни,
а дете - никаде го немат!
Му велит Марко на хърти и загари:
- Търчете вие во Солунско поле,
да фтасате таа кучка ламиа;
да а фтасате, нодзе да йе подядите,
подядите, ечи извъртите;
и я сега бъргу ке ви фтасам!
Я втасале, во Солунско поле,
хъртите нодзе йе подяле,
соколи и лахури очи й извъртиле.
И ми фтасал Кралевике Марко,
ми йе фтасал тая кучка ламя;
си извайл свойе врушко ноже,
та разпарал нейзино клето сърце,
та извайл свойе малко дете.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.