Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

44. СТОЯН, ЖЕНЕН ЗА САМОДИВА

Том ІV: Митически песни

Стояну госте додоха,
девет сестрици кралици,
десетата бе царица -
довела дете мъничко.
Еле са и легнале са,
водата им се свършила,
детето им са събуди,
ка рече: - Вода, та вода!
А тие вода нямаха,
ами му вино даваха,
а то виното не щеше.
Стоян са чуди и мае
отде водица да земе,
детенце да си напои.
Сестра Стояну думаше:
- Брате Стоене, Стоене,
иди си вода донеси
детенце да ми напоиш,
че ми е дете галено.
Стояну веке додея,
та па си грабна стовните,
та си отиде, отиде
на самодивско кладенче.
Като из пътя вървеше,
тя го срещнала бабичка,
па си Стояну думаше:
- Стоене, царче Стоене,
я си не ходи, Стоене,
на самодивско кладенче;
дъщеря ми йе сърдита,
та ще ти пакост направи,
още петлите не пяха!
А Стоян си я не слуша
и на кладенче отиде;
че си Стояну додея,
додея мъжко детенце,
додея сестра царица
и още девет кралици.
Кога си тамо отиде,
той си никого не видя,
едната стовна налея
и другата си подложи.
Иззади него излезе
една ми мома хубава
и окол нея седяха
дванаесе моми хубави
и дванаесе делие,
дръжеха сабли френгии,
и други толкоз харамие
с голи ми брадви вов ръце.
Мома Стояну думаше:
- Стоене, царче Стоене,
още петлите не пяха,
що търсиш тука, Стоене?
Дали та млади утрепа
или та млади онема,
или сестра ти утрепа
с нейното мъжко детенце?
А Стоян си й думаше:
- Недей си мене утрепва,
нито сестра ми убивай
с нейното мъжко детенце!
Водица да си налея,
детенце да си напоя;
тогаз ща тука да дода
и ти си мене утрепи!
Самодива му думаше:
- Стоене, царче Стоене,
Стоене, младо юначе,
заран те чакам, Стоене,
дорде петлите попеят.
Ако ли тука не додеш,
азе ще тебе утрепа,
твоята мила сестрица
с нейното мъжко детенце
и още девет кралици!
Стоян са назад повърна,
та си дома си отиде
и си детенце напои.
Сестра Стояну думаше:
- Брате Стоене, Стоене,
що стоиш, брате, та мислиш?
А Стоян си и думаше:
- Сестрице, мила сестрице,
лош сън си снощи сънувах,
че аз си лежех, сестрице,
при самодивско кладенче
и гарване ма едеха.
Сестрица му се смееше,
а той си сълзи ронеше.
Съвнало и е мръкнало,
Стоян си узе стовните,
та на кладенче да иде,
тя го срещнала бабичка,
па си Стояну думаше:
- Стоене, младо юначе,
Стоене, синко Стоене,
я ме послушай, Стоене!
Когато идеш, Стоене,
на самодивско кладенче.
дъщеря ми ще та попита
дали я либиш, Стоене,
а ти й речи, Стоене,
че си я либиш от сърце.
Ако й речеш, Стоене,
че я не либиш от сърце,
тя ще ти пакост направи,
а то е язък за тебе;
а твойта стара майчица
вечно ще жали за тебе,
ще ходи и ще тъгува!
Стоян й нищо не рече
и на кладенче отиде,
той си момата намери,
гола-голичка седеше,
една ми тамо лежеше.
Като си Стоян пристъпи,
самодива му думаше:
- Либе Стоене, Стоене,
ела при мене да седнеш,
ела при мене да легнеш,
ако ли не щеш, Стоене,
аз ща ти очи извърта,
на дръво ща ги закача,
та кога доде майка ти,
водица да ти налее,
очици да ти намери!
Ако ма либиш, Стоене,
азе ща тебе да зема,
болярин ща та направа,
да ти са кланя царица
и още девет кралици!
Я слушай, либе Стоене,
че що ща да ти заръчам,
никому нищо не казвай,
вечерта мене да чакаш,
дорде петлите попеят!
Стоян са назад повърна,
та си дома си отиде.
Минало, що е минало,
Стоян си стана болярин.
В сребро и злато лежеше,
ала му лице венеше,
Самодива му думаше:
- Либе Стоене, Стоене!
Азе ти, либе, заръчам,
никому нищо не казвай;
ако някому да кажеш,
азе ща тебе остава,
имане ща ти отнема,
още ща тебе утрепа -
ама сам тежка станала
и син ми ща ма попита:
- Кой ми е баща, мамо ле?
Минало, що е минало,
сестра си пита Стоена:
- Брате Стоене, Стоене,
отде зе толкоз имане?
Време е да та оженим!
А Стоян си й думаше:
- Имане ми е от Бога!
А сестра си му думаше:
- Брате Стоене, Стоене,
защо си, братко, повянал,
повянал, брате, посърнал,
лице ти вяне, темнее,
че дали си са залибил,
или си болен, неволен,
или ти булка не дават?
Ако ти булка не дават,
аз ща ти булка намера,
сама ми царска дъщеря,
щото си за нас пърлича!
А Стоян си й думаше:
- Нито сам болен неволен,
нито сам либе залибил,
нито ща либе да зема.
Самодива е родила
едно ми мъжко детенце,
на лице слънце пърлича,
в уста му звезда грееше.
Стоян си дете гледаше
и самодиви думаше:
- Либе ле, моя невясто,
защо са криеш в ясни ден
с моето мъжко детенце,
саде ми ноще излизаш?
Самодива му думаше:
- Либе Стоене, Стоене,
ако си дене аз дода,
азе ща, либе, да умра
с твоето мъжко детенце,
че си ми мама не дава
със човеците да седа.
Послушай мене, Стоене!
Да станеш, либе, да идеш-
на самодивско кладенче,
дорде петлите попеят.
Тя ще излезе майка ми,
ти да й речеш, либе ле:
"Дъщеря ти е болна легнала,
та да й дадеш пръстенът
и на баща й кожухът,
и червеното гълабче,
та ми ги тука донеси."
И Стоян си я послуша,
та си вечерта отиде
на самодивско кладенче.
Тя е излязла бабичка,
та па Стояну думаше:
- Синко Стоене, Стоене,
азе си зная, Стоене,
защо си тука ти дошъл;
дъщеря ми е хитра разумна
и азе долу не падам,
ала си тебе обичам
и зет ща да та направа,
че аз ща скоро да умра!
Мойта дъщеря доведи,
от мене прошка да земе,
и аз ща да ви обдара
с пръстенът, още кожухът
и с червеното гълабче,
на светът да я покажа.
Ако ли тука не доде,
то аз ща скоро да умра
и тя ще вечно остане
да ходи и да тъгува,
от светът далеч да седи!
Стоян са назад повърна,
та си дома си отиде
и самодиви думаше:
- Либе ле, моя невясто,
я земи, либе, я земи
нашето мъжко детенце,
та да си идеш, либе ле,
на самодивско кладенче!
Па са станале, станале,
та са отишле, отишле
на самодивско кладенче
с тяхното мъжко детенце.
Майка им си ги обдари
и с ред ги сички цалуна,
като са със тях опрости,
и тогава са загуби,
тогаз петлите попяха.
Стоян си булка държеше
и детенце си гледаше;
а невяста му думаше:
- Не бой са сега, Стоене,
аз не ща веке да бягам,
ами ща тебе да зема
и ща са с тебе живея,
и с тебе ща са веичея!
И тъй са назад върнале,
и двамата са венчале.

 


Копривщица, Пирдопско (Каравелов-Лавров, № 1).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006

Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961
.