33. КРАЛИ МАРКО И ВИДА САМОВИЛА

Том ІV: Митически песни

Шетба шета Марко кралевик,
шетба шета по гора зелена,
да излови един сури елен.
Шетба шета три дни и три ношчи,
веке Марко вода не намери,
да улади гърло юнаково;
ка й шчо вода, нито с пари вино.
Я прокълнал зелената гора:
- Ай те тебе, зелена горице!
Да би дал Бог, огън да т' изгори
и напролет слана да т' попари,
зашчо немаш една капка вода,
да улади гърло юнаково;
ка й шчо вода, нито с пари вино!
Му говори Гюргя самовила:
- Мълчи, Марко, милен побратиме!
Немой кълни зелената гора,
не е фтесна зелената гора,
тук е фтесна Вида самовила;
заключила дванайсе извори
стред гората в едно суво дърво,
по сфе суво, на въро зелено!
Марко едно, бре, ми се найди,
а друго, той ми се, бре, устрами,
та ми вяна таа бърза коня,
барай, гази, троши гора,
ка разшета по гора зелена,
го намери това суво дърво;
по сфе суво, на въро зелено.
Та го фати с тешка боздугана,
го изтроши комат по комата;
и му строши дванайсе ключови,
та притекоа дванайсе извори.
Го зачула Вида самовила,
та фатила един сури елен,
ем фатила до три люти змии;
двете, змии удзи му ги кладе,
а едната камшик я направи.
Скоро Марко тая го достигна;
му се фърли Мурку на рамена,
да м'изкълка юнашките очи.
Марко нейе верно йе се моли:
- Немой, сестро, Видо самовило!
Немой кълкай моите църни очи:
аку сакаш, вода да ти плата,
аку сакаш, со карагрошови;
аку сакаш, со жълти флорини,
- Гиди Марко, луда болгарино!
Не ми требе ни карагрошови,
нито тфои жълти флорини -
ке изкълкам тфой юнашки очи.
Му говори Гюргя самовила:
- Ай ти, Марко, мили побратиме,
Шчо йе се молаш тейе курве?
Шчо не се молиш на ръце юнашки?
Ка досегна Марко кралевике,
ка я фати за русите коси,
ка я узве себе на колена,
ка я кладе коном на колена
и я фати с тешки боздугана.
тая верно Марко му се моли:
- Кротко, Марко, кротко, братко,
кротко ма вай тешки боздугана!
- Гиди Видо, курво самовило,
моя молба на теб не помина,
ами твоя на мен ка ке помини?
Марко извади сабя от пазува,
та изсече Вида самовила,
я изсече къшей по къшея,
кърв да види Марковата коня,
кърв да види, кеф да стори,
кеф да стори и да литни,
и да литни горе нависоко,
горе нависоко, по синото небо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.