Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

181. ДЕЛБА НА СВЕТЦИТЕ И ГРЕШНА ЗЕМЯ - 1

Том ІV: Митически песни

Събрали се четири светии -
един беше свети Николая,
други беше светото Ивана,
а трекийо свети Петър беше,
четвъртийо светого Илия.
Та че д' ида код милото Бога,
та че д' ида закон да предела,
кому що че на дел да се падне.
По них иде и света Мария,
отдалек им потио говори:
- Хей фала ви, четири светии,
ка идете код милого Бога,
споменете за Янинска земя,
за Янинска земя, Павликянска!
Там не били Бога веровали,
там не били църкви отивали,
там не били пречест бре зима ли:
стари баща за баща не знали,
стара майкя за майкя не знали,
по-стар брата за брата не знали,
мила сестра за сестра не знали,
първо лкбе за робина знали,
мила сестра за либе са знали,
стари баща за сеизин знали,
стара майкя - стара измикярка!
Отговара сам свети Илия:
- Хей фала ти, ти света Марийо,
тизе неска назад че се върнеш!
Ние че'йме код милого Бога,
че идеме закон да делиме,
кому що че на дел да се падне!
Ако ми се мене на дел падне,
я че дойдем земя да помирим,
я че дойдем закон да оставим!
Ка ойдоа четири светии,
ка ойдоа код милого Бога,
ка ойдоа закон да предела,
кому що че на дел да се падне,
паднало се на свети Никола,
падна му се северни морета,
по морета гемиджия да е.
Паднало се на сиети Йонача,
падна му се кумство да кумуйе,
той че кръсти гората, водата,
че остави спомен на земята.
Паднало се на светого Петър,
падна му се райските ключеве,
он че седи пред божио престол,
че отклапа небето, земята.
Паднало се на свети Илия,
падна му се тевните облаци,
той че оди лете под небето
с гърмотеви и па с трескотеви.
Тогай стана сам свети Илия,
та отиде у Янинска земя,
у Янинска земя, Павликянска,
показа им какво закон било,
показа им църкви да отиват,
показа им пречест да си зема,
стари баща за баща да зная,
стара майкя за майкя да зная,
по-стар брата за брата да зная,
мила сестра за сестра да зная,
пръвно либе за либе да зная.
Тей не стели Бога да веруя,
що им каза сам свети Илия,
па не стели и това да слушаа,
па не стели църкви да отиваа,
па не стели пречест да зимаа;
стари бащи за бащи не зная,
стара майкя за майкя не зная,
по-стар брата за брата не зная,
мила сестра за сестра не зная,
пръвно либе за либе не зная.
Разсърди се сам свети Илия,
кога литна више под небето,
кога забра магли и облаци,
с гърмотеви и па с трескотеви,
накара ги у тевното море,
затвори ги с райските ключеве.
Три години дъжд не е капнало,
накръст се е земя изпукала
и юнаци се с кокье упадали,
тежки глад се, брате, нападнало,
малки деца сух песок лизали,
толко било тежки глад станало!
Па не стели Бога да веруя,
па не стели църкви да отиват,
иа не стели пречест да си зема;
стари баща за баща не зная,
стара майкя за майкя не аная,
по-стар брата за брата не зная,
мила сестра за сестра не зная,
пръвно либе за либе не зная.
Разсърди се сам свети Илия,
защо нече него да веруя,
щото им е закон показувал.
Ка им даде незнани неволи -
който лежи седемдесе дена,
низ очи му муи излитая,
низ коси му трева поникнуе,
у коса му змии изкотуват.
И тогай се Бога веровали,
тогай са у църкви отишли
стари с бради, сички с патерици
и младите сички с них пойдоа;
отишли са у чесните църкви,
сичките си пречест бре везели
и тежки метания чинили,
на Бога се чисто помолили
и станали, и се опростили,
на старите ръка цаливали,
на старите, на родителите:
- Простете ни, бащи и па майки,
на Бога сме били прегрешили!
Като това они направиа,
се им прости Господ греховете
и им даде здраве, що какво са,
що какво са били отнапреде,
на земята берекет им даде.
Тогай са сички верували,
че то било той божи работи.

 


Софийско (СбНУ 3, с. 35).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006

Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961
.