172. БЛАГОДАРЕН СОКОЛ

Том ІV: Митически песни

Що ми се белеет по оная страна?
Ил е бел облак, ил бела могла?
Или е овчар со рудо стадо?
Не бил облак, ни бела могла,
ни пак ми било овчар со овци;
токо ми било болестни Стоян,
що му донесе пиле соколе,
пиле соколе до три понади -
во уста носит студена вода,
под десно крило пресно ябълко,
а в лево крило суво гройзенце.
Му отговори болестни Стоян.
- Да ай ти тебе, пиле соколче!
Шо добре ли ми ти паметуваш?
- Да ай те тебе, болен Стояне!
Добро ти тебе я паметувам,
кога вървеше силната войска,
кога гореше силниот огон.
Кой си помина, се ме замина,
а ти помина, не ме замина.
Кога помина из дивна гора,
ми 'и подгоре ситните криля,
ти ми извади от седло нога
и ме откина от силен огон,
това ти добро и паметува.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.