166. ОВЧАР И ОВЦА ЩИРИЦА

Том ІV: Митически песни

Прочу се Брочо кеая
на пуста Юруш планина,
де имал стадо илядо,
у стадо овца щирица,
девет години не ягни,
десета годин сдобила
едно ми ягне за чудо
сас дванаесе рожета.
У севда Брочо кеая,
купил му Брочо, купил му
до дванаесе дзвончета,
на сако роже и дзвонче.
Дрънка ми ягне, та дзвончи,
далеко се е прочуло,
далеко дори до Стамбол,
до Стамбол дори до царо.
Царо е абар пратило
до два ми млади сегмене,
сегмене, бързи юнаци:
- Да идете на Юруш планина,
тамо е Брочо кеая
сас това стадо илядо,
у стадо овца щирица,
девет се годин не ягнила,
десета годин сдобила
едно ми ягне за чудо
сас дванаесе рожета,
сас дванаесе дзвончета.
Живо да го докарате,
него чем курбан да колем,
сас него госте да канем.
Отишли млади сегмене
на пуста Юруш планина,
нашли са Броча кеая
сас това стадо илядо,
у стадо овца щирица
девет се годин не ягнила,
десета годин сдобила
такова ягне за чудо.
Ягненце са фанали,
живо на Стамбол че носа.
Овца се жално молила:
- Брочо ле, млади кеайо,
молим се, Брочо, кланям се,
хайде на Стамбол да идем,
на цара да се молиме,
ега ми ягне опущи;
това съм толку видела
у девет-десет години!
Брочо дума продума:
- Овцо ле, овцо щирице,
не можем язе да идем
да идем, овцо, на Стамбол,
нема кой стадо да гледа.
Хайде ти сама да идеш,
белки го сама отмолиш.
Крехнала овца, че иде,
че иде дури на Стамбол.
Кога си ойде на Стамбол,
кога я царо согледа,
па на сегмене говори:
- Сегмене, бързи юнаци,
вие сте грешка чинили!
Я ви за ягне заръчах,
вие и овца карате!
А сегмене му говора:
- Царю ле, царю честити,
ние не сме я забрали,
сама е от жал крехнала
от нойни пусти ядове.
Тогай си овца продума
и се на цара помоли:
- Молим се, царю, кланям се,
я да ми простиш ягнето!
Тебе е царска рака дълга,
можеш и друго да найдеш
такова ягне убаво.
Язе съм, царю, жална и тъжна!
Девет съм годин щирица;
никакво ягне не видох,
това съм толку видела
у десетата година;
прости го, царю, на мене
и я бачия да видим,
сагмало да си поводим,
сас дружки да се замешам!
Царо ю дума продума:
- Овцо ле, овцо щирице,
нели си жална и тъжна,
води си вакло ягненце,
я че си друго намерим
и него курбан че колем,
с него че госте да каним!
Овца си ягне поведе,
ойде си Юруш планина,
найде си стадо илядо.
Що беше Брочо кеая,
он имал щерка женена,
дошла е севте на госте.
Чуди ее Брочо, дзвери се,
що да ю гозба уготви,
що да ю курбан заколи.
Преоди стадо илядо,
ареса вакло ягненце,
сал това толку на майкя,
сос дванаесе рожета,
сос дванаесе дзвончета.
Тогай се овца помоли:
- Брочо ле, млади кеайо,
молим се, Брочо, кланям се,
остай ми вакло ягненце!
Многу съм, Брочо, страдала,
дур сам на Стамбол отишла
от царо да си го отмолих!
Брочо ю жалба не гледа,
заколя вакло ягненце.
Тогай се овца разлюти,
та фана жално да кълне:
- Брочо ле, млади кеайо,
що кълнем, клетва да стигне!
Що имаш стадо илядо,
на триста страни да удра;
що имаш триста кошаре,
у триста гори да ойда,
ни един да си не видиш;
що имаш щерка женена,
що апне от мое ягненце,
веднага щета да стане,
душата да ю изпадне
на бащините дворове,
на майкините скутеве!
Бърза го клетва стигнала:
що имал стадо илядо,
на триста страни удрилк,
що имал триста кошаре,
у триста гори бе гали,
ни един не е видело;
що имал щерка женена,
турила ручок да яда,
пили ракия и друга,
апнали вакло ягненце,
що апна щерка Брочова,
веднага й душа изпадна
на бащините дворове,
на майчините скутеве.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.