152. СИРАК ОРЕ НА ВЕЛИКДЕН

Том ІV: Митически песни

Останал ми Начо от три дни сираче,
от три дни сираче, без майка, без баща.
Сиракувал Начо дваесет години
по чуждите врати, по турски чифлици.
И навръх Великден, във света неделя,
хора в църква влазят, Начо рало стяга,
дребни сълдзи рони и ся Богу моли:
- Боже, мили Боже, нели е днеска,
днеска ден празничен, ден света неделя?
Сички на Великден хора в църква влазят,
пък аз дрослям, стягам и биволи впрягам!
На нива отиде, първа бразна пусна
и втора повтори, бивол си поревал.
И продума Начо, и ми ги кълнеше:
- Биволи, биволи, ни толко връвяли,
ни толко връвяли, сега ми легнахте!
И бивол му дума: - Начо, сирак Начо,
я откачи рало, че са й закачило
за девет казани със жълти алтъни.
Че откачи Начо това пусто рало,
че извади Начо до девет казани,
до девет казани със жълти алтъни.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.