140. ИРИНКА СИВО ГЪЛЪБЧЕ

Том ІV: Митически песни

Изгрея звезда Деница
на Русенския камен мост;
не било звезда Деница,
а било мома Иринка;
на костен гергеф шиеше
и се на Бога молеше:
- Боже ле, вишни Господи,
стори ме, Боже, престори
на каква-годе гадинка -
на сиво-пъстро гълъбче;
високо да си подфръкна,
широко да си погледна,
та на Цариград, да ида
да кацна, Боже, да кацна,
на тия тъмни тъмници,
дето ми лежи млад Стоян,
млад Стоян, моя мил братец,
лежи веч девет години
за бащини си дългове!
Че се на Бога смилило,
стори я Господ, направи
на сиво-пъстро гълъбче,
че си високо подфръкна,
и си широко погледна,
та в Цариграда отиде
на тия тъмни тъмници.
Седела три дни и три нощи,
седела, та е плакала,
та си тъмница прокапа.
Стоян си лежи в в тъмници
и пита Стоян тъмничар:
- Тъмничарьо ле, братко ле,
защо тъмница прокапа?
Дали са летни дъждове,
или са зимни снегове?
А тъмничарин говори:
- Нито са летни дъждове,
нито са зимни снегове,
ами е сиво гълъбче -
на тъмница е кацнало,
три дена стана, как плаче!
Стоян си тихом думаше:
- Тъмничарьо ле, братко ле,
я ми тъмница отвори,
да видя сиво гълъбче!
Послушал го е тъмничар,
и му тъмница отвори -
влезло е сиво гълъбче;
не било сиво гълъбче,
а била мома Иринка,
Стояну мила сестрица.
Живи са те прегърнали,
а мрътви са се пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.