126. МАЙКА ОТ ГРОБ ПРИ ДЕЦАТА СИ

Том ІV: Митически песни

Пасъл ми Дойко шиленца
край булините си гробища,
със медна свирка свиреше,
свирка му свири, говори.
Буля му го от гроб зачува,
та са от гробо обажда:
- Башаджим Дойко, деверко,
както й умряла буля ти,
батьо ти ожени ли са,
доведе ли буля кат мене,
прилича ли, Дойко, на мене,
гледа ли добре децата?
Дойко буля си думаше:
- Батьо са, бульо, ожени,
не доведе добра стопанка,
не прилича, бульо, на тебе:
твоите дур две дечица,
когато хлебец поискат,
от долап в долап ходеше,
суви кумачки сбираше,
със тях ги, бульо, хранеше.
Когато вода поискат,
тестяни ръце омива
и с таз вода ги напоява!
Кат чу буля му тез думи,
та са на Бога помоли:
- Ти стори, Боже, ти стори,
кифур ми конче направи,
та ма от гроба извади,
право у дома да ида,
да си децата облека!
Как са буля му помоли,
тъй е Господ помогнал.
Право си у тях отиде,
нейните дур две дечица,
те пред вратата играят
и тя им тихо говори:
- Къде е, деца, майка ви?
Деца на жена говорят:
- Днеска майка ни отиде
у майкини си на гости!
Запретна бели ръкави,
накладе силни огньове,
омеси пита ръжена,
че си децата нахрани,
нахрани и ги изкъпа,
изкъпа и ги облече,
и ги хубаво прегърна,
със сълзи тя ги облива
и са от тях разделя,
и право във гроб отива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.