103. ЧУМА У КАРАДЖОВИ - 1

Том ІV: Митически песни

Мама на Рада думаше:
- Съвна се, Радо, съвна се,
я дръпни бели бакъри,
та донес вода студена,
утре е света неделя,
очите да си омия,
на Бога да се помоля!
Рада си мама послуша,
че дръпна бели бакъри,
че на извори отиде.
Да иде, Рада, да доде,
слънцето стана на обед,
Рада от вода не доде.
Кога си доде от вода,
мама на Рада думаше:
- Синко Радо льо, Радо льо,
със кого седя, синко льо,
със кого седя, хортува
до това време, Радо льо?
Рада на мама думаше:
- С никого, мамо, с никого,
най седях, мамо, та гледах
чумата, черноперката.
Чума из село ходеше,
в ръце тефтери носеше,
хората, мамо, писваше.
Нийде никого, мале ле,
тя не хареса, не писа;
кога до Караджови доде,
до Караджови дворове,
тамка хареса и писа
Караджови девет сина;
с една ги стрелка удари
и деветината братя,
сички легнаха, умряха!
Караджата, мари мале,
девет дюлгери доведе
девет сандъка да правят.
Караджовица, мари мале,
тя си по двор и ходеше
и ситни сълзи ронеше,
руса си коса скубеше.
Че са двамата събраха
с Караджа, със стопанина,
живи са, мамо, сфанаха,
та че са мъртви пуснаха.
Там седях, мамо, та гледах
до това време, мале мо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.