102. ЧУМА И ЖЪТВАРКА

Том ІV: Митически песни

Яно, бяла Яно, Яно, чула ли си,
Яно, чула ли си, Яно, ене ли си?
Засвирили ми са два рога ковани,
два рога ковани, на връх планината.
Ем ни ми са, Яно, два рога ковани,
ами ми са, Яно, до две малки моми,
до две малки моми, до две загоренки.
До две загоренки за Загоре плачат:
- Мила горна земя, горна Руманлия,
не е хлебородна, нит е поморлива.
Пуста долна земя, долна Руманлия,
що е хлебородна, пак е поморлива.
Чумо, пуста чумо, пуста невернице!
С девет брата дойдох, без един останах.
Мар кога си идам при моята майка,
мар кога ма пита: "Яно, бялаЯно,
мар къде са, Яно, тоя девет брата" -
мар как да хи казам, чумо, пуста чумо?
Я чума хи вели: - Яно, бяла Яно,
мар кога та пьта тоя стара майка,
мар ти си хи речи: "Яна ги ожени!"
- Чумо, пуста чумо, пуста невернице,
ам кога ма пита: "Яно, керко Яно,
къде ти от девет снахи девет дара?"
Я чума хи вели: - Яно, бяла Яно,
мар ти да хи речеш: "Мале, мила мале,
ма там закон нема дарба да даряват."
Навървила си е мома загоренка,
отишла си е на горната земя,
на горната земя, при нехина майка.
Майка си хи вели: - Яно, керко, Яно,
мар къде ти, Яно, до девет ти брата?
Пък тя си хи каза: - Мале, мила мале,
чума ги измете, Яна ги погребе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.