87. ЖАЛНА КАНА

Том ІІІ: Исторически песни

Мори Кано, жална Кано!
Бог да бие върли турци,
що фърлиха зла ифтира,
зла ифтира, турска беда,
оти турчин си любила,
младо турче-еничарче.
Те фърлиха в тъмен зандан,
те удриха судна мъка:
с тежок тумрук на нодзето,
дребен синджир на гърлото,
белезии на ръцето.
Судна мъка ми те мъчат,
сакат да ми те потурчат,
Бог да бие твоя тета,
що си дойде на майка ти.
да й веле и говоре:
- Варай, сестро, милна сестро!
Що си стоиш, що си гледаш?
Стан д'одиме на зандана,
да видиме жална Кана,
дал'е жива, дал си умре!
Твоя майка я послуша,
та дойдеа на зандана,
отдалеко ми си викат:
- Мори Кано, милна щерко,
дал си жива, ил си умре?
Жална Кана ся провикна,
ся провикна от зандана:
- Жива сум си, на мъка сум:
с тежок тумрук на нодзето,
с дребен синджир на гърлото,
с белезии на ръцето,
сакат мене да потурчат,!
Бог да бие твоя майка,
тогай веле и говоре:
- Дай си вера, милна щерко,
ке загиниш уще млада,
на младост ненаодена,
на рухо ненаносена,
на оро ненаиграна,
на песни ненапеана!
Ся провикна жална Кана:
- От Бога, мале, да на идеш!
Ка дойде, да не дойдеше!
Мълчи, мале, онемела!
Дека стоиш ослепела!
Как си вера да предадам,
що я първо да забравам!
Дал на оро ке ме видиш,
ил на гости ке ти дойдам,
ил на гости ке ми дойдиш,
или бракя ке причекам,
или в църква ке си одам,
или Великден ке чинам,
или Божик ке дочекам?
Един ден имат в година,
ден си имат, ден баирам,
па не знаят кога идит!
Как дочуха върли турци,
още в мъка я удриха;
не им стигна тежок тумрук,
не им стигна дребен синджир,
не им стигна белезия,
в нокти спици й набиа,
душа даде, а не вера!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.