85. КУМ БОГДАН И ТУРЦИ-РАЗБОЙНИЦИ

Том ІІІ: Исторически песни

Калесал ми е кум Богдан
дур девет млади кумици,
да ги на прошка прощава.
Та що им беше прошката -
по едно тасче сребърно
и в сяко тасче алтънче,
алтънче фъндъклиено.
Сичките едат и пият,
една ми млада кумица,
кумица, кум Богданица,
не еде, холан, не пье
и често навън излягва
и на кум Богдан думаше:
- Куме Богдане, Богдане!
Като едете, пиете,
та пада ли ви на сърце?
Мене на сърце не пада;
я изляз, куме, навънка,
дора е пълен с хайдути.
Кум Богдан дума кумице:
- Кумице, кум Богданице!
Да моеш да ги излъжеш,
да ги във къщи уведеш!
Кумица, кум Боданица
зела е гърне зелено,
наточи вино червено.
срещу турците излезе:
- Гелинис мусаферлери,
буюрунус бизде ичери,
бу гедже йелим ичелим.
И ги е в къщи увела,
увела да ги гощава.
Кум Богдан дума кумице:
- Кумице, кум Богданице,
по-малко тургай виното,
по-много тургай татула,
да ги, кумице, упоиш,
доде сеймени довтасат,
сеймени, билюкбашии,
та да ги живи заловат,
да ги при царя заведат.
Кумица, кум Богданица
по-малко туря виното,
по-много туря татула,
че си хайдути упои,
доде сеймени довтасат,
сеймени, билюкбашии.
Живи ги сички фанали,
че при царя ги завели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.