84. ХАРАМИИ

Том ІІІ: Исторически песни

- Храни ми, мамо, кончето,
храни го, мамо, зоби го,
със бял го ориз назоби,
с червено вино напои,
кончето да ми й тавлия,
че щч далеко да ида,
далеко, мамо, в Цариград,
в Цариград долу при царя,
та да си царя попитам:
има ли хабер, няма ли
от тази, мамо, работа!
Язък е, мамо, язък е,
язък за горки българи:
даване че ни дават ли,
харачи че ни плащат ли?
Де са е чуло, видяло,
в един ден да се уловят,
уловят, мамо, убият,
петима горки българи?
Били ти, мамо, били ги,
моли са, че кой са моли,
горки са Коста най моли:
- Войводо, холам, войводо,
молба да ти са помоля:
мене, войводо, заколи,
ала брата ми недейте,
че брат ми й чиляк оженен,
оженен чиляк със деца,
кой ще му гледа децата,
кои ще му стани къщата,
кой ще му реди булката?
Тия не са го слушали,
него най-напред заклали
и подир него пък Коста,
и подир Коста - Димитра,
подир Димитра пък Райна.
А че са оттам станали,
та са отишли, отишли,
на Зайовото пладнище.
Зайо шиленца пладнеше,
пладнеше, раздигаше ги.
Хайдути Зайо думаха:
- Зайо льо, шилегарино,
дай ни, Зайо льо, югича,
югича най-хубавия,
дето ти води стадото,
югича с деветтях звънца!
Зайо войвода думаше:
- Войводо, холан, войводо,
глава си давам на мегдан,
пак си югича не давам,
югича най-хубавия,
дето ми води стадото,
югича с деветтях звънца!
Хайдути Зайо фанали,
фанали и уловили,
опак му ръце вързали,
хабер връх хабер провождат
до булка, до Зайовица -
Зайовица да проводи,
петнайсе кесии жълт алтън,
дванайсе феса алени,
дванайсе азми морави,
дванайсе чифта цървули,
дванайсе чифта навуща,
да не ни струва да ходим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.