Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

8. НЕДЯЛКО КЕХАЯ И ТАТАРИ

Том ІІІ: Исторически песни

Груица дума Недялку:
- Вуйчо ле, вуйчо Недялко,
мене ми, вуйчо, дотегна,
дотегна, още омръзна
по чорленските кърища,
по стамболските друмища
вакли овнета да паса;
а най ми, вуйчо, дотегна
от тези черни татари,
татари, руси маджари.
Ката ден, вуйчо, минуват,
по един овен изидат;
и днеска, вуйчо, ша минат,
сичкото стадо ша земат,
с тебе двамата ша останем
по чорлгнските кърища,
по стамболските друмища
със голи геги в ръцете!
Недялко дума Груица:
- Груица, дете сестрино,
тва ли та й грижа фанало?
Надувай кавал да свириш,
завръщай стадо по крила:
тук е вуйчо ти Недялко,
той са от татари не плаши,
от татари, още маджари.
Гега в земята побучи,
шарен ямурлук наметна
и си на сянка поседна;
запали чибук да пие.
Малко са време минало,
слънце са дигна на пладне
и са татари задали,
татари, руси маджари;
бели друмове вървяха,
мъгли, прахове дигаха
и край Недялко минават -
сички му селям даваха.
Недялко, стара кехая,
нето са на крак изправя,
нето им селям зимаше,
чибук от уста не маха.
Един му нищо не рече.
Най-пудир иде татарче,
татарче, русо маджарче,
то кара до две сиксъни.
То на Недялко думаше:
- Бре ти каква си пасмина?
Че ний сме черни татари,
татари, руси маджари:
дето по света минахме,
огън и пламък пуснахме,
дете във майка проплака,
поле и гора изсушихме.
Дават ти селям - не зимаш,
ни са на крака изправяш,
чибук от уста не махваш!
Искаш ли да ги достигна,
достигна, да им обада,
назаде да ги повърна,
тебя ръцете да вържем,
главата да ти обземем?
Недялко дума татарче:
- Да идеш да ги достигнеш,
при мене да ги доведеш -
ти не щеш добро да сториш:
самичък сихир ша видиш!
Па ги татарче застигна
и на татари думаше:
- Татари, руси маджари,
че ний сме чгрни татари,
че ний сме руси маджари:
дето по света минахме,
гора и поле изсуппхме,
дете във майка проплака.
Каква е тази пасмина:
дават й селям - не зима,
ни са на крака изправя,
чибук из уста не махка?
Айдете да са повърнем,
ръцете да му вържеме,
главата да му земеме!
Пак са татари върнаха
и при Недялко отиват.
Ка ги Недялко догледа -
сърдити идат татари,
отметна шарен ямурлук,
зафърли чибук от уста,
изтегли гега от земя,
здраво на крака застана.
Като наляво замахна,
доде надясно повтори,
сички татари положи -
само татарче остана.
С него са борба бориха,
три дня ми и три вечяра
с крака земята сораха,
юнашки ми са издраха,
ножове на две строшиха -
един друг не удариха...
Дето татарче улови,
по ока месо откине;
дето Недялко улови -
по ока и половина.
Груица сихир гледаше
и на юнаци думаше:
- Юнаци, до две гидии,
че ви са борба борите,
аз гледам сихир от страна:
с крака земята сорахте,
ножове на две строшихте,
един-друг не са ударихте -
тук нещо има от Бога.
Молба ша ви са помоля:
вий са от борба пуснете,
нещо ша да ви попитам.
Млого си в снаги мязате,
в снагите, още в лицата -
да не сте нещо роднина?
И тия са от бурба пуснали.
Груица дума татарче:
- Татарче, русо маджарче,
нещо ша да та попитам,
кажи ми право, не лъжи:
що ти й името татарско,
татарско, име маджарско,
пък ти лицето българско?
Татарче дума Груица:
- Питай, Груица, да кажа
що ми името татарско,
татарско, още маджарско,
а пък ми й лице българско:
станало й бузгун-година
че са татари придошли,
татари, руси маджари,
селото в огън горили,
мало и голямо избили.
Фукнала и мама да бяга
из тази гора зелена,
меня за ръка водяше
и са от татари криеше.
Като от татари бягаше
и меня в горица изгуби:
че ма татари земаха,
татари, руси маджари
и във Маджарлък занели;
затва съм черно татарче,
татарче, русо маджарче,
ала съм родом българче.
Груица дума татарче:
- Като си родом българче,
ти повниш ли си роднини?
- Млого съм било мънинко,
па ги татари изклали,
затва роднини не зная.
Мене ми мама казува,
имал съм вуйчо Недялко
със три нишана на него:
дясно му краче шест пръста,
в гърди със маждрак прободен,
а в глава с сабя посечен;
млого съм било мънинко,
не зная, не ги познавам.
Тогав са Недялко усети,
че има чедо сестрино
в бузгунлука изгубено:
със дясна ръка присегна
и си татарче пригърна,
па го във чело цалуна...
Така й причина станала
вуйчо внукът си да найде!

 


Спасово, Чирпанско (Керемедчиев, Г. Народният певец дядо Вичо Бончов, С., 1954, с. 105).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961
.