75. ГРАБНАТА ОТ ТУРЦИ СЕ САМОУБИВА

Том ІІІ: Исторически песни

Мари Стано Будимчанко!
Задремала мома Стана,
на братови тенки скути.
Де станува, сон кажува:
- Ой ле братко, мили братко,
каков съм си сон сонила
дури грозен, дури страшен:
затемни ме темпа мъгла,
по мъглата ситна роса,
по росата тиен ветер,
по ветеро тай градушка!
Я брата й говореше:
- Ой ле Стано Будимчанко,
ти га казваш, яз се сещам:
мъглата е клети турци,
росата е дребни сълзи,
ветеро е силни гласи,
градушка е остри ножи!
Още рече, недорече
и дойдоа клети турци,
Стана млада поробиа,
брат й младо загубна,
откараа в арнаутска,
в арнаутска пуста земня.
Па се Стана не разшени,
не разшени, не развреви.
Отговарат клети турци:
- Докарайте два тъпане,
два тъпане, ем две свирки,
да забият, да засвират,
докарайте кадъните,
кадъните, чалгиите,
да заиграт, да запеят,
да запеят, да се кършат,
беки Стана да разшенат,
да разшенат, да развреват.
Докарали два тъпана,
два тъпана, ем две свирки,
забили са, засвирили;
докарали кадъните,
кадъните, чалгиите,
заиграли и запели,
ем си пеят, ем се кършат.
Па се Стана не разшени,
па се Стана не развреви.
Еднаж Стана отговори:
- Подайте ми остро ножче
да разсека жълта дуня,
да разтопя тенка уста.
Подале й остро ножче,
не разсече жълта дуня,
убоде се в клето сърце.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.