74. СЕСТРА И ЛИБЕ ОТКРАДНАТИ

Том ІІІ: Исторически песни

Събрали са се събрали
дур деветина овчери,
всички ядяха, пияха,
Ильо не яде, не пие.
Юлдашето го питаха:
- Ильо ле, Ильо, наш юлдаш,
оти не ядеш, не пиеш?
- Юлдаше мои, Илеви,
бре как да си ям, да пия?
Мойто са любе открали
и мойта сестра Тодорка;
турците са ги открали,
турци ми, върли айдуци,
дал мога си ги завтаса?
- Ако си конче кайдисаш,
ти можеш си ги завтаса!
Възседна конче ранено,
че га бе в гора зелена,
Ильово конче пориза,
де го зачула сестра му,
тя си на турци казува:
- Бре, турци, вие, айдуци,
горско е пиле запяло,
запяло и зацвиляло,
дал да му песен отпея?
- Тодорке, бяла българке,
ко им се сяташ, отпей му!
Че е Тодорка запяла:
"Бързай ми, братле, бързай ми,
дур не сме в гора навляли,
дур не сме неувярени!"
Та пусна Ильо кончето,
та си ги Ильо повтаса;
извади Ильо сабята,
та си турците кайдиса,
отзе си сестра Тодорка
и първото си любове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.