7. ДВЕ СЕСТРИ В ТАТАРСКИ ПЛЕН

Том ІІІ: Исторически песни

Радо, Радо хубава!
Била й Рада хубава,
яла й била годена.
Тънки дари тъкала,
навън не е излязла,
да си чуе, разбере,
да си чуе, да бяга.
Сяко чуло, бегало,
Рада мома не чула,
не чула й не бегала.
Фанали я татари,
водили я, водили,
завели я, завели
у пашата на двори.
Цар си в двори седеше,
на царица думаше:
- Изляз, изляз, царице,
та да видиш, царице,
какво й добро у нас дошло!
По-хубава от тебе,
по-бяла и по-червена,
по-тънка и по-висока.
Царица каил не стана,
накара я царица,
три дни жито да вее.
Рада, Рада хубава,
колкото жита вееше,
по-хубава ставаше.
Та се чуди и мая,
какво да я накара,
дако Рада погрозней,
погрозней Рада, почерней!
Накара я царица
три дни пещи да пали.
Рада, мома хубава,
колкото пещи палеше,
по-хубава ставаше.
Накара я царица
три дни свещи да прави.
Рада, мома хубава,
колкото свещи правеше,
по-хубава ставаше,
по-бяла и по-червена,
по-тънка и по-висока.
Попита я царица:
- Радо, мома хубава,
от каква си природа?
Рада дума царици:
- От попска съм природа.
Царица й говори:
- Радо, Радо хубава,
ний сме биле две сестри!
За ръка се фанали,
водили са, водили,
плакали са, плакали,
дор са двете умрели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.