62. МАРЧА СЕ ПОТУРЧВА

Том ІІІ: Исторически песни

Марче мами си думаше:
- Мър мамо, додяло ми са й
лете от дълги чакъми,
зиме от чузди станове,
аз ше са, мамо, потурча,
бяла кадъна да стана,
кадъна, бяла анъмка,
на висок чардак ше седя,
бяла налима да преда,
жълти алтъне да нижа!
Марчина мама думаше:
- Марчо льо, казъм мамина,
мър стой, Марчо льо, не думай,
недей са, майка, потурчай,
турската й вяра лошава,
тя на лошаво мирише,
на онещата мангуна -
дей гиди, вяра българска,
тя на убаво мирише,
на ситен-дребен босилек,
на ален катмер-каламвир!
Дей гиди, вяра българска!
Недей са, Марчо, потурчай,
таз зима ше та оженя,
таз зима, тази година!
Марче майка си не слуша,
мър че са Марче потурчи
на великата неделя,
на великия четвъртък.
В четвъртък булка станала,
два дена й кадънувала,
в неделя на Великдена,
турчинът дума на Марче:
- Марчо льо, бяла българка,
обличай черна вереджа,
завивай бели ашмаци,
двама на нива ше идем,
на нива просо да сеем! -
Марче си сълзи ронеше,
облякла черна вереджа,
завила й бели ашмаци.
Турчинът прегна колата,
Марче на кола възлезе,
че са на нива отишле.
До пладне просо засели
и пак са назад върнали;
посред селото минали,
сред село оро голямо.
Марче край оро минува,
мър че са Марче провикна:
- Слушайте, мало й голямо,
който майка си не слуша,
проклета да му й душата!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.