61. ПОТУРЧВАНЕ НА ВЛАДИКА

Том ІІІ: Исторически песни

Та чуло ли са, разбрало,
какво са й чудо сторило?
Да е за нящо - ни защо:
владика беда бедили.
че либи булче емирче...
Из черкови го извеле,
във джамия го вовеле.
Синьо му джубе саблекле,
а зелено му облекле;
златна корона свалиле,
шарена чалма завиле
и ходжата си викале,
владика да кимбиняса
за пусто булче емирче.
Дето си булче стоеше,
земя се на две препукна
и булче в земя потъна;
дето владика стоеше,
сини огньове гореха.
Ка го видяха турците,
тие са турски кланяа
и по турски са молеха;
и владика са турски кланяше,
кавурски Бога молеше:
- Стори ма, Боже, стори ма,
стори ма и направи ма
на какво годе пиленце,
далеко да си захвръкна,
вов светогорски манастир,
та прядна слуга да стана!
Де стоя Господ, та слуша,
та си го стори, направи
на сиво пъстро пиленце,
та си далеко захвръкна,
на светогорски манастир,
та прядна слуга е станал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.