60. БАЩА ПОТУРЧВА СИНА СИ

Том ІІІ: Исторически песни

Прочул се е Нейо чорбаджиа,
че ще турчи свойго мила сина,
та да зима пашова дащерка.
Сам се Нейо, сам се чудо чуди:
дали сину вера да промени,
или пашу атър да разтури.
Болье сину вера да промени,
нели пашу атър да разтури.
Та потурчи свойго мили сина
и му Нейо лично име турил,
лично име - Бекри бе Мустафа.
Та стегнале сремова кучиа,
та отишле у пашови двори,
та са зели пашова дащерка.
Па тръгнале низ равни друмове.
Проговарат кума и старойкя:
- Леле варай, Бекри бе Мустафа,
я да запрем сремова кучиа,
да дигнеме девойкино магдан,
да видиме девойкино лице -
да видиме защо дни губиме,
дни губиме и конье треиаме,
конье трепаме, вера меняме!
Послушал е Бекри бе Мустафа,
та са спреле сремова кучиа.
Подигнале девойкино магдан,
та виделе девойкино лице:
лицето й като ясно слънце,
устата й с пара разрезани,
очите й черни, черешови,
косата й черна ибришима.
Влела мома у тежки уроци,
па си мома на сватове дума:
- Прощавайте, куме и старойкьо,
прощавайте, два млади девера,
прощавайте, дека ви продумвам:
свалете ме от сремска кучиа,
сложете ме у росно ливаде!
Послушале кума и старойкя,
послушале два млади девера:
свалиле я от сремска кучиа,
сложиле я у росно ливаде -
девойкя се с душа растанала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.